Предпазливи игрички с времето
Героят на Алън Алекзандър Милн Мечо Пух е представен до степен на клишираност, само че фразата му „ Колкото повече, толкоз повече “ е безспорно блестяща за всевъзможни обстановки. Голяма главоблъсканица настана към решението на Европейския парламент за анулация на промяната на времето от зимно на лятно. Крайният резултат на парламентаристите беше тъкмо в духа на упоменатия книжовен израз. Екологичен потенциал регистрира, че голям брой изследвания не са съумели да стигнат до финален резултат, както и че съществуват опасения за човешкото здраве. Затова Екологичен потенциал прикани Европейската комисия да извърши задълбочена оценка и, в случай че е належащо, да показа предложение за смяна. Най-трудни са решенията по забатачени работи, като промяната на времето, която от десетки години тормози хората. Стана ясно, че европейските депутати са разполагали с изчерпателен отчет за минусите и изгодите, доколкото ги има, от тази времева въртележка. Докладът е направен от международни научни потенциали. Е, какъв брой още повече учени и мъдри глави би трябвало да се напрягат, с цел да решат премахването на нещо, което по моето непретенциозно мнение е изцяло неефикасно, безсмислено и комплицирано.
Основното изказване в интерес на тази досадна и мъчителна процедура е, че се понижава натоварването на енергийната система. В остаряла, поствикторианска Англия през 1908 година, придворният астроном Джери Кармайкъл се натегнал пред крал Едуард VII и предложил часовниците да се мръднат час напред. Така поданиците щели да стоят по-дълго навън и настроението им да се усъвършенства. Кралят размислил и издал декрет с тези претекстове. Преди него Бенджамин Франклин пък подкрепял концепцията, тъй като хората щели да си лягат по-рано и по този начин да не закъсняват за работа. Направил го съвсем на подбив, като изпратил шеговито писмо до основния редактор на в. “Ландън глоуб ”. Дотук все волни тълкования на тематика време, без доста много да се мисли за икономии.
В интерес на истината отново в Англия през 1907 година Уилям Уилет написал общо взето необорим за времето си етюд “Пилеенето на дневна светлина ”, в който засягал концепцията и за икономии, само че английският Парламент отхвърлил концепцията с местенето на стрелките. Сред феновете на промяната на времето са такива исторически колоси като Бенито Мусолини, Адолф Хитлер и Йосиф Сталин. Последният сатрап желал информации за икономисаната сила, откакто го въвел в болшевишка Русия през 1930 година А Чърчил един път даже просрочен с един час за значима среща с предприемачи поради промяната на времето. С две думи, промяната на зимно с лятно време е самоцелно, има противоречив позитивен резултат и носи физически и душевен премеждия на съвсем всички хора. Стивън Хокинг в “Кратка история на времето ” внимателно загатва, че не е добре да се будалкаме с тази категория. Времето върви единствено в една посока и всички опити да го излъжем и да имаме някакъв келепир от това не носят нищо положително.
Лекарите и психолозите като един настояват, че промяната на времето има отрицателно отношение към здравето. Представям си какви са изгодите за бизнеса и производството, щом чиновниците и служащите вървят като пияни кокошки две седмици. Според медиците толкоз трае адаптационният интервал след изместването на стрелките. През 2010 и 2011 година български енергийни специалисти пресметнаха, че за седем месеца ставане рано се икономисват 54 ст. на глава от популацията. При въвеждането на лятно време у нас през 1979 година, в домовете имаше електрически крушки, тв приемник и ледник. Телевизорът работеше директно сили по 6-7 часа дневно, тъй като толкоз беше продължителността на програмата. Тогава може и да се е пестяло нещо тъкмо по тези аргументи. Сега в жилищата на българите е фрашкано с електроуреди - климатици, зарядни устройства, компютри, фризери, айподи... Замислете се дали се пести електрическа енергия с лятното часово време, когато в най-големите жеги два климатика в пловдивски апартамент бичат " на шест "? Изобщо масрафът е огромен, а резултатът дребен, неоснователен или съвсем никакъв. Сигурно еврочиновниците ще желаят да се направи и някакво изследване по какъв начин въртенето на часовника въздейства и на утринната ерекция при мъжете. Там обаче изгодите се схващат едвам когато резултатът от нея навърши пълноправие.
Основното изказване в интерес на тази досадна и мъчителна процедура е, че се понижава натоварването на енергийната система. В остаряла, поствикторианска Англия през 1908 година, придворният астроном Джери Кармайкъл се натегнал пред крал Едуард VII и предложил часовниците да се мръднат час напред. Така поданиците щели да стоят по-дълго навън и настроението им да се усъвършенства. Кралят размислил и издал декрет с тези претекстове. Преди него Бенджамин Франклин пък подкрепял концепцията, тъй като хората щели да си лягат по-рано и по този начин да не закъсняват за работа. Направил го съвсем на подбив, като изпратил шеговито писмо до основния редактор на в. “Ландън глоуб ”. Дотук все волни тълкования на тематика време, без доста много да се мисли за икономии.
В интерес на истината отново в Англия през 1907 година Уилям Уилет написал общо взето необорим за времето си етюд “Пилеенето на дневна светлина ”, в който засягал концепцията и за икономии, само че английският Парламент отхвърлил концепцията с местенето на стрелките. Сред феновете на промяната на времето са такива исторически колоси като Бенито Мусолини, Адолф Хитлер и Йосиф Сталин. Последният сатрап желал информации за икономисаната сила, откакто го въвел в болшевишка Русия през 1930 година А Чърчил един път даже просрочен с един час за значима среща с предприемачи поради промяната на времето. С две думи, промяната на зимно с лятно време е самоцелно, има противоречив позитивен резултат и носи физически и душевен премеждия на съвсем всички хора. Стивън Хокинг в “Кратка история на времето ” внимателно загатва, че не е добре да се будалкаме с тази категория. Времето върви единствено в една посока и всички опити да го излъжем и да имаме някакъв келепир от това не носят нищо положително.
Лекарите и психолозите като един настояват, че промяната на времето има отрицателно отношение към здравето. Представям си какви са изгодите за бизнеса и производството, щом чиновниците и служащите вървят като пияни кокошки две седмици. Според медиците толкоз трае адаптационният интервал след изместването на стрелките. През 2010 и 2011 година български енергийни специалисти пресметнаха, че за седем месеца ставане рано се икономисват 54 ст. на глава от популацията. При въвеждането на лятно време у нас през 1979 година, в домовете имаше електрически крушки, тв приемник и ледник. Телевизорът работеше директно сили по 6-7 часа дневно, тъй като толкоз беше продължителността на програмата. Тогава може и да се е пестяло нещо тъкмо по тези аргументи. Сега в жилищата на българите е фрашкано с електроуреди - климатици, зарядни устройства, компютри, фризери, айподи... Замислете се дали се пести електрическа енергия с лятното часово време, когато в най-големите жеги два климатика в пловдивски апартамент бичат " на шест "? Изобщо масрафът е огромен, а резултатът дребен, неоснователен или съвсем никакъв. Сигурно еврочиновниците ще желаят да се направи и някакво изследване по какъв начин въртенето на часовника въздейства и на утринната ерекция при мъжете. Там обаче изгодите се схващат едвам когато резултатът от нея навърши пълноправие.
Източник: klassa.bg
КОМЕНТАРИ